© ATM Bulgaria

Projects

Newton 150mm
Classical Cassegrain 310mm
Schmidt-Cassegrain 200mm
Corrected Dall-Kirkham 400mm
Flat Mirrors
Mirror Testing
Vacuum Techniques
Optical Tube Assembly
Miscellaneous

Нютон 150мм

Това е първият ни проект, станал факт през 1999г. Тази оптична система е най-лесна за дизайн и изработка и затова е най-подходяща като първи опит в телескопостроенето. Светлосилата на главното огледало е 8, което позволява то да бъде оставено сферично, поради пренебрежимо малката си сферична аберация, което е голямо улеснение за начинаещия. За изработката на главното огледало се използуваха илюминаторни стъкла с D=150 и дебелина 20mm. За плоски огледала послужиха готови такива с нужния размер от перископна система на стар рентгенов апарат.

Шлайфане

Шлайфането стана по най-примитивната технология, при която се използуват два еднакви стъклени диска, като в процеса на работа стоящият отдолу постепено изпъква, а горният се вдлъбва. За целта се използува първия вариант на нашата машина, която не разполагаше с ръка за автоматично шлайфане, а само с въртяща се от двигател с редуктор стоманена планшайба. Щрихът се осъществяваше ръчно.

Въпреки сравнително малката стрелка на кривина отне доста време за първоначалното вдълбаване. За това допринесе фактът, че шлайфането е едновременно и за огледалото и за шлифовалника, както и че двете стъкла са с първоначално плоска повърхност. При този вид шлайфане винаги се получава цялостно изтъняване на стъклата с 3-4 или повече милиметри. Най-бързо вкопаването става с т.нар. хордален щрих, при който огледалото се движи по хорда спрямо шливовалника. Едновременно с това е удачно прилагането на мануален натиск върху центъра на огледалото. Контролът на вдълбаването се осъществи със сферометър като реалната кривина се изчисляваше по формула.

След постигане на приблизителната стрелка с абразив F60 се премина към F 120 и F180. Тук възникна странен феномен изразяващ се във факта, че колкото повече се шлайфаше толкова по-плитко става огледалото обратно на всякакъв разум и логика. Въпреки неколкократното връщане към по-едър абразив след F280 този феномен отново и отново се появяваше оставяйки ни в пълно недоумение. След известен размисъл и малко скици в съзнанието ни се появи причината, а тя е съвсем проста. Както се спомена за по-бързо вкопаване ние използувахме хордален щрих с натиск в центъра. Това води до бързо издълбаване на центъра, но периферията остава сравнително плоска и се получава нещо като хиперболоид. При преминаване към по-фин абразив стъклата започват да се трият по-активно в периферията си, където контакта им е по-голям. Това води до изглаждане на кривината в посока на сфера, но като цяло води до по-малка стрелка при измерване със сферометъра.

Решението на този проблем е просто като е нужно само първоначалният хордален щрих да се редува регулярно с диаметрален такъв. След това шлайфането протича плавно с поредицата абразиви (F280, 320, 400, 14мкр, 5мкр, 3мкр). Контролът на формата се осъществи със сферометъра, а при по-фините прахове с помощта на графитната проба. Последната се доказа като доста елементарен, но ефективен способ и се състои в нанасянето на диаметрални линии по обработваните повърхности с мек молив (8B). След кратко пришлайфане се отчита степента и зоните на изтриване на линиите и по това се преценява формата на огледалото и шлифовалника. Оценката на мата става с обикновен светлинен микроскоп или с изследване на отражението на жичката на електрическа лампа под малък ъгъл. Друг вариант е да се гледа през стъклото към жичката на лампата като се следи цвета и яркостта и, но за целта е необходимо гърбът на огледалото да е прозрачен.

Полиране

Изпъкналият шлифовалник се превърна в полировалник след нанасяне на равномерен слой оптична смола приготвена от определени пропорции асфалт, колофон и восък. След формоване на смолата с огледалото се нарязаха канавки за оттичане на водата и абразива. За правилното полиране от витално значение е добрия контакт на смолата с огледалото. Това изисква горещо и студено формоване преди всеки сеанс на полиране. След само 30мин полиране огледалото отразява достатъчно, за да бъде изследвано с методите на Ронки или Фуко. В началото нямахме никакъв опит в интерпретацията на тези методи и това заедно с отсъствието на достатъчно литература по онова време доведе до много грешки в интерпретацията и съответно в полирането на огледалото. Стигна се до там, че изоставихме първото огледало отчаяни от невъзможността да го направим сферично и започнахме ново. В крайна сметка след много часове работа и опити се довършиха и двете, тъй като разполагахме с още едно плоско огледало за втори телескоп.

Завърши се напълно само единия телескоп. Огледалата се монтираха на носачите си в тръба направена от 0,8мм стоманена ламарина. Направи се окулярен възел и опростена екваториална установка. За втория комплект огледала има готова тръба от стъкломат, окулярен възел и екваториална установка от алуминий, но до ден днешен не са направени носачи за огледалата и те не са монтирани.